1942_09_20_05am - The Meaning of Life

[Nev]

THE MEANING OF LIFE

Gospel of John 14:1–17
Reflection

People often ask, "Does life have meaning?" – Life has meaning for those who understand it.
A life that is understood brings joy; a life misunderstood brings sorrow and suffering; and a life poorly lived brings torment.

When people encounter hardship and suffering, they begin to seek God. Humanity has been searching for Him since time immemorial, and that search continues to this day.

Believers often think they have found God and truly know Him.

Yet knowledge that brings no inner transformation is only superficial. It is like the outer plaster of a house.

A person may whitewash the exterior of a house and imagine that they, too, have become pure.

Such outward knowledge is like preparing a body for burial: dressing it in new clothes, adorning it with rings and ornaments, covering it with flowers, and then laying it in the ground.

People say, "That is the proper way."

Yet in the end, only the bones remain.

A grain of wheat, however, is planted in the earth. Only its outer husk remains, but in time it springs to life and bears fruit.

If, in time, the dead do not rise to new life and bear fruit, then they have not understood life, nor have they truly known God.

Why, then, is death permitted? To test a person's faith.

In the face of death, it becomes evident how deeply a person has come to know God and whether their faith is real.

If they have truly come to know Him, they will rise and bear fruit. If not, nothing remains but dry bones.

Scientists divide the year into four seasons: spring, summer, autumn, and winter.
Now we are in the autumn equinox.
Spring corresponds to childhood, summer to youth, autumn to maturity, and winter to old age.

Winter prepares the conditions for childhood, childhood for youth, youth for maturity, and maturity for old age.

These four stages make up one complete yearly cycle.

As autumn approaches, we enter the season of maturity, the season that bears the fruits of life.

Old age draws upon these fruits, but it must use them wisely.

When a person's hair turns gray, it is a sign that they have gained something through life.

There is one kind of white that is lifeless—the whitewash made from limestone that covers the walls of a house. But there is another kind of white that symbolizes purity.

In this sense, old age, whiteness, and purity are closely related. They are different expressions of one and the same Divine idea.

Many people believe they have grown old, but this is a misconception. To think of yourself as old is to deceive yourself.

A person is truly old only when they have become wise.

If wisdom has not grown within you, can you really say that you are old?

"My legs have grown weak; they no longer support me."

If your legs have weakened in old age, it is a sign that either you did not live well in your youth or you failed to understand life.

An elder possesses a greater inner light and is therefore no longer preoccupied with the outer world.

Instead, they live in the light within, reviewing their life, reflecting on how they have lived and how they have used the opportunities entrusted to them.

They examine their thoughts, asking what remains of all the thoughts that have passed through their mind.

Right thinking is the substance from which the human being's spiritual and Divine body is formed.

Thoughts that serve no purpose should be discarded. Only those that can become sound building material should remain.

The elder must recognize the quality of this material and place each thought where it belongs. Once it has found its proper place, it should not be moved again, nor should there be regret over what has already been done.

And yet, what do we often see in life?

An elder regrets never having married. Strange indeed! It was through the soul that was to become their child that their own mother and father were brought together in marriage, and yet they regret not having married themselves. If one has been a master at bringing others into marriage, then in a deeper sense, one is already married.

One who is skilled in falsehood eventually becomes its own victim. But our concern is not falsehood. What matters is to attain Truth—that all-powerful principle that delivers a person from every affliction.

Truth resolves every conflict, overcomes every weakness and difficulty, and liberates the soul from bondage, limitation, ignorance, and violence.

Truth even frees a person from death.

Yet when Truth is spoken before those who neither understand nor love it, they grow weary of hearing it.

Truth is not the exposure of another person's faults and weaknesses.

Truth reveals the path of Love.

Whoever searches for the faults of others eventually falls into those very faults.

Whoever dwells on the mistakes of others becomes entangled in them.

A person may speak out against drinking, yet drink in secret.

When someone sees them carrying a small flask of brandy and asks, "What's in the flask?"

they reply, "Oh, it's just a medicine."

Unable to remain true to his conviction that he should not drink intoxicating beverages, he resorts to falsehood.

Someone may say, "One cannot live without wine." Yet it is not wine we cannot live without—it is water. If wine were truly necessary, why not drink fresh grape juice instead? Fresh grape juice is to be preferred.

When it ferments and becomes wine, substances are formed that are harmful to the body. The yeast that produces wine consists of tiny living organisms that multiply in the juice and leave their impurities behind. What can be expected of people who nourish themselves on the impurities left by these ferments?

Fresh grape juice is of Divine origin; fermented wine is of human origin.

When we compare fresh grape juice with fermented wine, we are not suggesting that everyone should give up drinking wine.

We are examining the matter from a scientific point of view, not a moral one.

No matter how much you try to persuade a wolf not to eat sheep, it will continue to hunt and devour them.

The wolf is convinced that it cannot live without sheep. It even tries to persuade the sheep that once it has entered the wolf, its condition will improve.

The wolf says:

"You will suffer only while I am eating you. After that, all will be well. You will enter paradise. I will nourish you and take care of you. If you remain on your own, life will be much harder."

The mistake does not lie with the wolf, but with the sheep that accepts its teaching.

The moment the sheep rejects the wolf's teaching, it will save its own skin. Then the wolf will no longer be able to deceive it.

A young man once promised a young woman that if she married him, he would make her a princess. She would live in a beautiful home, attended by two or three maids, ride in a carriage, wear fine silk garments, and be adorned with precious jewels.

She believed his promises and married him.

Imagine her surprise when, instead of the golden palace she had imagined, she found herself working as a servant.

The young man had no work, and the two of them were forced to earn their living by serving in other people's homes.

Why did the young man have to deceive her?

If she had not been born a princess, why did she believe he could make her one?

When a man or a woman marries in order to live at the expense of the other, they commit a wrong—not only against themselves, but against their own soul.

God has already provided everything needed for life. He gives food, water, air, and light.

And yet, after receiving all these gifts, a husband or wife may still say to the other,

"Do you know that I am the one who feeds you?"

This is the first falsehood.

No one feeds another.

A human being is a servant of the Divine.

Through each person, the Divine seeks to express itself.

Each of us is a conduit for the blessings that come from above.

The better the conduit, the greater the blessing that awaits it.

For this reason, we must learn to think rightly, so that Divine thoughts may find true expression through us.

Should you go about telling people they are evil?

By nature, every human being is good. The problem is not that people lack goodness, but that they do not live in accordance with the goodness within them.

That is why they are responsible for their actions.

If the wicked simply acted according to their nature, no one could hold them accountable.

In that sense, the wolf is not to blame for what it does.

When it is hungry, it says to the sheep:

"I am starving. If I do not eat, I will die. One of us must be sacrificed—you or I. God created us both, and He cares for us both. But since I have no food at this moment, and I am the stronger of the two, I will attack you and ask you to sacrifice yourself for me."

One of the sages of India was once meditating on the ways of Brahma.

Nearby, beneath a tree, stood a cradle in which the infant child of a poor widow lay sleeping. She had stepped away for only a short time to finish some work.

Just then, a cobra approached the cradle.

The sage began to wonder:

"The cobra may bite the child. What should I do? If I kill the cobra, I will save the child—but do I have the right to interfere in God's work? God created both the child and the cobra. Surely He cares for them both."

While he wrestled with these thoughts, the cobra raised its head, struck the child, and the child died.

Years later, the sage himself died and stood before the Lord to give an account of his life.

The Lord asked him:

"Why did you not kill the cobra and save the widow's child? You believed that by intervening you would be interfering with My will. You thought that by allowing the cobra to bite the child you were fulfilling My purpose. But would you not also have fulfilled My will if you had killed the cobra? Because you failed to understand My will, you must return to Earth to learn My laws and to know how to act. Could you not have said to the cobra, 'Bite me instead of the child'? Then you would at least have fulfilled the law of sacrifice."

Some people appear peace-loving, but only when confronted with evil.

A person may refrain from resisting evil, yet that alone does not make them peace-loving.

How can you be peace-loving toward evil when it seeks to dominate you?

And how can you be peace-loving toward good if it, too, seeks to impose itself upon you?

Whoever allows either good or evil to dominate them—who submits to coercion from either side—is responsible in both cases.

Both good and evil must express themselves through the law of Love.

Even evil can speak gently, just as good can.

If it wishes to correct someone’s conduct, it can do so quietly, in a calm and peaceful voice.

Someone may say, “I cannot speak gently because I am in pain.”

Yet pain and suffering often arise more from fear than from the condition itself.

If the pain is truly severe, place your hands upon the afflicted area, concentrate your thought, and say:

“This is eternal life: to know You, the only true God, and Christ, whom You have sent.”

When the pain hears you speak of eternal life, it will take fright and depart.

You may say, “Only a doctor can help me.”

If that is what you believe, then go to the doctor.

The doctor may indeed help you, for they have acquired the knowledge and skill to heal. Ideally, however, the doctor should also teach the principles of healthy living.

In one respect, the doctor is a great moral teacher.

The doctor understands the causes of illness.

If someone complains of pain in the legs, the doctor may say:

“Your legs hurt because you kick too much. Stop kicking, and the pain will leave you.”

“My mouth hurts; I have sores inside it.”

“Stop speaking crooked and distorted words, and the sores will disappear.”

“I have grown deaf; I can no longer hear well.”

“Stop listening to harmful words, and your hearing will return.”

“My eyesight has grown weak.”

“Love Truth, and your eyes will be strengthened.”

When people come to love Truth, they enter the real world—the world in which all things are eternal and true.

As long as they remain in the unreal, transient world, they live only in the shadow of Truth.

Strive toward Reality, that you may attain true life, true knowledge, and true freedom.

 

 

What should those in the autumn of life do? – They should gather their fruits.
Will they keep them for themselves, or will they share them with others?

Look at what a spring does: it waters plants and animals, even small insects and beetles, yet it continues on its way with the goal of flowing into the sea—there to give something of itself. What should those who have reached the autumn of life do?

They should gather the fruits they have borne.

Will they keep those fruits for themselves, or will they share them with others?

Look at a spring. It gives water to plants and animals, to the tiniest insects and beetles, and yet it never stops flowing. Its destination is the sea, where it, too, has something to give.

A person should never be satisfied with doing a single good deed.

One must do good continually and never miss an opportunity to serve.

To speak about goodness is one thing; to do good is another.

To speak about Truth and to live it are two different things.

To fear people and to fear God are also two very different things.

The latter is natural; the former is not.

People fear death and often ask,

"Where shall I go when I die?"

There is nowhere to go.

Where does the grain go when it leaves the granary?

Into the earth.

When it has grown and borne fruit, it returns once more to the granary.

Where is the grain better off—in the granary or in the earth?

In the granary it rests in peace. There is no moisture, no rain, no struggle.

In the earth, however, it encounters countless hardships and contradictions. Yet it is there that it sprouts, grows, and bears fruit.

The Divine Life unfolds through contradictions.

Therefore, whoever seeks an easy life should enter the Divine granary.

There the conditions are comfortable.

There is only one inconvenience: the space is so cramped that everyone is piled on top of each other.

Whoever longs for open space should enter the Divine field.

There, suffering and contradictions await. You will weep, you will cry out, until at last you make peace with them.

But there you will grow, develop, and bear fruit.

That is the sign that you are walking the right path in life.

Whoever truly wishes to learn must leave the granary, be sown in the Divine field, and receive God's blessing.

People today suffer and complain about life because they do not understand it.

They have confused everything, and because they do not know where each thing belongs, they suffer.

The place for wheat in winter is the granary; in spring, it belongs in the field.

If you sow wheat in winter, it will bear no fruit.

The same applies to the Word.

If it is not applied in its proper place, it cannot bring peace to the soul, light to the mind, or joy to the heart.

Then we say that something is lacking in the Word.

Every word spoken out of place or out of season brings suffering and discouragement.

Why tell someone they are not good?

Everything God has created is good.

Therefore, every human being is good, even though they may not yet be living according to the goodness within them.

It is like a musician who, at a particular moment, does not play well.

He has a fine violin, good strings, a well-crafted bow, an excellent teacher, and diligent fellow students—yet something still leaves the teacher dissatisfied.

Can he not practice more and master the lesson?

 

To live is a great art.

One must learn to live rightly, according to the requirements of that art.

If you do not live well, why should God love you?

Why does a young man love a young woman?

Is it for her eyes, her nose, her eyebrows, her lips, or her graceful figure?

No. He finds something beautiful in her that he loves.

And why does the young woman love the young man?

For something beautiful that she finds in him.

If he is ill, he looks for a doctor. He is no longer interested in young women, nor are they interested in him.

If a person does not love Love, Wisdom, and Truth, God will not love them either.

If they do not love Life, Knowledge, and Freedom, no one can love them.

If they do not love Movement, Learning, and Work, no one can love them.

Why will no one love them?

Because they are incapable of accomplishing anything.

Let us rejoice that we can move, that we can climb the mountain, visit a pure spring, and meet a friend.

Let us rejoice that we are able to learn and acquire knowledge.

Let us rejoice that we can work and live in harmony with our neighbors.

Speaking of work, some people think that work exists only here on Earth.

That is not so.

A person works both in this world and in the next.

Whoever enters the next world must already have accomplished something. They must carry the fruits of their labor with them, so that it may be known what new task can be entrusted to them.

 

Each person represents something of their own.

One may represent a fruit, another a spring, and a third a musical phrase that can be sung or played.

Whatever form a person represents, it is important that it be beautiful, so that it attracts the attention of the beings from the higher world.

Angels love beautiful souls.

If your soul is not clothed in beautiful garments, how will you appear in the angelic world?

There, naked souls are not accepted. Each one must be clothed.

Some religious people imagine that when they arrive in the next world, Christ will clothe them.

No. Each person must clothe their own mind, heart, soul, and spirit in garments woven from the finest and most beautiful material.

To think that Christ will clothe you—that is, save you—is a misunderstanding.

Only the one who is ready to work will be saved.

When they arrive in the other world, they must bring something with them.

Fruit is expected from every person.

What did the prodigal son bring with him when he returned to his father?

He had left his father's house out of pride, unwilling to be guided by anyone.

He imagined himself to be great and capable of managing on his own.

He entered the wide world—and lost his way.

When he came to understand what the world truly was, he returned to his father carrying a single fruit in his hand and said:

"Father, I lived with you as your son, but I did not understand your love. The thought came to me to leave you, to go out into the world and apply there what I had learned from you. But the world consumed me. I entered into it, I defiled myself, I squandered all my wealth, and now I return to you to learn. I do not ask to be received as your son. Receive me as one of your humblest servants—to work in the fields, to plow and to dig."

Then his father kissed him, embraced him, and clothed him in new garments.

He rejoiced because his son had brought him one good fruit: humility.

Many people set out for the other world expecting to be welcomed by angels with crowns upon their heads, guitars in their hands, and songs and music.

How the angels receive you is their concern.

How God receives you is His concern.

It has already been determined how each person will be received.

But that depends on you—on what you carry within yourself.

It is easy to place a crown upon someone's head, but first that person must prepare something worthy of the crown and of the beautiful garment.

Without love and affection, there is no salvation.

Without love, no garment can be woven.

Love and affection are mighty forces through which the Spirit of God works.

The garment of immortality is beautiful, but it must be woven with love and affection.

Today everyone is waiting for Christ to come.

They say that only Christ can set the world right.

Christ was on Earth two thousand years ago, yet He did not set the world right.

Neither will He do so now.

Why?

Because people expect the world's correction and salvation to happen as if by magic, without any effort on their own part.

When Christ returns to Earth, He will turn everything upside down.

Those who relied on their own strength will become weak, and the weak will become strong.

What have people done for the Lord that they expect salvation from Him?

Some will say, "But we know the Lord."

That is not enough.

They know Him only insofar as He satisfies their own interests.

The world today is full of bees that sting.

And when they sting, they cannot work.

Such bees are the guards of the hive.

Whom are they guarding it from?

From thieves and robbers.

They are afraid that someone will come and steal their honey.

To my mind, the true workers are those who willingly give away their honey.

They work for God and fear nothing.

It is easy to take honey from bees—but how many people have, like the bees, gathered the nectar of Love, Wisdom, and Truth and stored it in their souls?

How many have gathered the juices of Life, Knowledge, Freedom, and Movement and stored them in their souls?

Whoever has stored nothing of value in the soul continually complains that it is empty.

If your soul is empty, open it to Love, to Wisdom, and to Truth.

Love will bring life and movement; Wisdom will bring knowledge and light; and Truth will bring freedom.

Love will instill compassion in your soul, so that you may help your neighbor as you would yourself.

Some say they want to become Sons of God.

Only one who is a conduit of God's Love can be a Son of God.

Such a person can be both a disciple and a teacher; both a mother and a father.

Until a person becomes a conduit for Divine Love, they can accomplish nothing.

Whatever they acquire, they will soon lose.

Christ says:

"As the Father has loved Me, so I have loved you."

Whoever loves gains knowledge and helps others.

People often ask:

"What is the meaning of human life?"

The answer is simple:

A person lives to cultivate right and pure thought, to ennoble the heart, and to strengthen the will.

Right and pure thought removes all worry and anxiety.

Why should anyone be troubled by what happens in the world?

God reigns in the world.

What is there to fear?

Believe in life, not in its shadows.

Believe in both joy and sorrow as bearers of Divine blessings.

Suffering is the fruit of the roots of life,

while joy is the fruit of its branches.

The human soul is the garden in which these fruits ripen.

From time to time, God looks upon these fruits and rejoices.

People also rejoice in the fruits that ripen in their souls.

When they look at one another, they rejoice in what each has cultivated.

It is enough to look at a person's beautiful ear to know that they are wise.

A beautiful mouth speaks of the love within a person;

beautiful eyes—of the Truth working within them;

a beautiful nose—of intelligence;

a beautiful chin—of a strong will;

a beautiful forehead—of the abilities the person has developed.

What kind of person is one who has been bent under the burdens of life?

The world needs people who are healthy, vigorous, and ready to work.

This is what the new religion requires.

What kind of religion is it that cannot rejuvenate a person?

What kind of old age is it that cannot draw upon the riches of maturity, youth, and childhood?

The elder should carry within them the blessings of every age and pass them on to the young.

The blessings of human life must be passed from one person to another, creating movement.

Since you are entering the age of maturity, take the blessings of your stage of life—your fruits—and bring them as an offering upon the altar of God, that He may rejoice that there are people who, even under the most difficult conditions of life, can still serve Him.

All of Heaven and Earth rejoice in those who serve God with love.

"As the Father has loved Me, so I have loved you," says Christ.

Let each of you say:

"As the Father knows me, so I know Him. As He fulfills our desires, so may we fulfill His Will."

Twenty-sixth Lecture by the Master, delivered on September 20, 1942, at 5:00 a.m., Sofia—Izgrev.

 

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Евангелие от Йоана 14:1-17 

Размишление 

Често хората се запитват има ли смисъл животът? – Животът има смисъл за онези, които го разбират. Разбраният живот е радост, неразбраният – скръб и страдание, а зле приложеният – мъчение. Като се натъкват на мъчнотии и страдания, хората започват да търсят Бога. Те Го търсят от памтивека. И до днес още продължават да Го търсят. Вярващите мислят, че са Го намерили и Го познават. Познаване, което не произвежда преврат в човека, е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата. Някой замаже къщата си отвън с бяла боя или с вар и мисли, че и той е станал бял. Външното познаване на нещата е подобно на приготвянето на мъртвеца: обличат го с нови дрехи, турят му пръстени, украшения, накичат го с цветя и след това го заравят в земята. Казват: „Така трябва да бъде.“ От умрелия остават само кости. И от житното зърно, като се посади в земята, остават само кости, но след време то израства и дава плод. Ако след известно време умрелият не израсте и не даде плод, криво е разбрал живота, криво е познал Бога. Защо е допусната смъртта? – Да се изпита веруюто на хората. Чрез нея се познава доколко човек е разбрал Бога и доколко вярва в Него. Ако Го е познал, той ще израсте и ще даде плод. Ако не Го е познал, от него ще останат само сухи кости.

Учените делят годината на четири времена: пролет, лято, есен и зима. Сега сме в есенното равноденствие. Пролетта е детинството на човека, лятото – юношеството, есента – възмъжаването, а зимата – старостта. Зимата приготвя условия за детинството, детинството – за юношеството, юношеството – за възмъжаването, а възмъжаването – за старостта. Четирите възрасти съставят един годишен цикъл. Понеже сега иде есен, ние влизаме във възмъжаването, което носи плодовете на живота. Старостта се ползва от тези плодове, но трябва разумно да ги използва. Ако косата на стария е побеляла, това показва, че той е придобил нещо. Има един статичен бял цвят, с който мажат къщите отвън. Той се получава от варовитите камъни. Обаче има един бял цвят, който символизира чистотата. В този смисъл старостта, белият цвят и чистотата са синоними. Те са степени на една и съща гама, на една и съща Божествена идея.

Мнозина мислят, че са остарели. Това е крива идея. Да мисли човек, че е остарял, това значи да се самозалъгва. Стар е онзи, който е поумнял, който е станал мъдър. Ако не сте поумнели и не сте мъдри, стари ли сте? „Краката ми са отслабнали, не ме държат.“ – Ако на старини краката ви са отслабнали, това показва, че или на младини не сте живели, както трябва, или не сте разбрали живота. Старият човек има повече светлина в себе си, затова не се интересува от външния свят. Той живее в своята светлина, за да разглежда живота си, да си даде отчет как е живял и как е използвал условията, които са му били дадени. Той разглежда мисълта си, за да види какво е останало от всички мисли, които са минавали през главата му. Правата мисъл е материалът, от който се гради духовното и Божественото тяло на човека. Непотребните мисли трябва да се изхвърлят навън, а да останат само онези, които могат да се използват като градивен материал. Старият човек трябва да разбира качеството на градивния материал и да го поставя на мястото му. Тури ли веднъж материала на място, повече не трябва да го движи и за направеното не трябва да съжалява. Какво виждаме в живота? – Някой стар съжалява, че не се е оженил. Чудно нещо, той е станал причина майка му и баща му да се оженят, а съжалява, че сам не се е оженил. Щом е майстор да жени другите, и той е женен. Който е майстор на лъжата, сам си служи с нея. Не е въпрос да се говори за лъжата, важно е да се придобие Истината – онова всемогъщо начало, което избавя човека от всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси, тя преодолява всички мъчнотии, всички слабости, тя освобождава човека от робството и ограничението, от невежеството и насилието. Истината освобождава човека и от смъртта.

Когато се изнася истината пред хора, които не я разбират и не я обичат, те се отегчават от нея. Да изнасяш слабостите и погрешките на хората, това не е истина. Истината открива пътя към Любовта. Който търси слабостите на хората, сам попада в тях. Който вижда погрешките им, сам попада в тяхната мрежа. Някой говори против пиенето, а сам пие. Като видят хората, че си носи шишенце с ракия, запитват го какво има в шишето. Той казва, че носи някакъв цяр. Понеже не може да издържи на убеждението си да не пие спиртни питиета, той прибягва до лъжа. Ще каже някой, че не може да се живее без вино. Без вода не може да се живее, а не без вино. Ако е нужно виното, защо да не се пие сладко вино? Гроздовият сок е за предпочитане. Когато ферментира и се превръща във вино, образуват се отрови, които са вредни за организма. Квасът или маята, от която се образува виното, не е нищо друго, освен малки същества, ферменти, които се размножават в сока и остават нечистотиите си в него. Какво може да се очаква от хора, които се хранят с нечистотиите на ферментите? Сладкото вино е от Божествен произход, а ферментиралото – от човешки.

Като сравняваме сладкото вино с ферментиралото, това не значи, че всички хора ще се откажат от виното. Ние разглеждаме въпроса научно, а не от морална гледна точка. Каквото и да говорите на вълка против яденето на овце, той пак ще напада овцете и ще ги яде. Той е убеден, че без овца не може да живее и се мъчи да убеди и нея, че като влезе в него, положението ѝ ще бъде по-добро. Той ѝ казва: „Докато те ям, ще се помъчиш малко, но след това ще бъдеш добре, ще влезеш в рая. Аз ще те храня, ще се грижа за тебе. Останеш ли сама в живота, ще имаш големи мъчнотии.“ Погрешката не е във вълка, но в овцата, която вярва в неговото учение. Когато се откаже от учението на вълка, овцата ще запази кожата си. Тогава вълкът никога няма да я напада.

Един момък обещал на една млада мома, че ако се съгласи да се ожени за него, ще я направи княгиня: ще има хубава къща, по две-три слугини, ще се разхожда с файтон, ще я облича в коприна, ще я кичи със скъпоценности. Тя се поддала на обещанията му и се оженила за него. Каква била изненадата ѝ, когато вместо златните кули, които очаквала, сама трябвало да стане слугиня. Той нямал никаква работа, затова и двамата трябвало да ходят по чужди къщи да работят, за да изкарват прехраната си. Защо е трябвало момъкът да лъже момата? Ако тя не се е родила княгиня, тежко ѝ да очаква на този момък той да я направи княгиня. Ако момък или мома се женят, за да може единият да храни другия, те вършат престъпление против себе си, против своята душа. Бог е дал на човека всичките блага на живота. Той изпраща храната, водата, въздуха и светлината – и след всичко това ще дойдат мъжът или жената да си казват един на друг: „Знаеш ли, че аз те храня?“ Това е първата лъжа, с която те си служат. Никой никого не храни. Човек е слуга на Божественото. Чрез него Божественото се проявява. Човек е проводник на благата, които идат отгоре. Колкото по-добър проводник е той, толкова по-голямо благословение го очаква.

Човек трябва да мисли право, за да предава Божествените мисли право. Трябва ли да казвате на хората, че са лоши? По естество човек е добър, но не постъпва според добрината, която е вложена в него. Затова именно той е отговорен. Ако лошият постъпва според лошавината си, никой не го държи отговорен. В този смисъл и вълкът не е отговорен за делата си. Като огладнее, той казва на овцата: „Гладен съм, ще умра от глад. За да не умра, един от нас трябва да се пожертва: или ти, или аз. Бог е създал и мене, и тебе, Той трябва да се грижи и за двама ни. Понеже в дадения момент аз нямам храна, като по-силен ще те нападна, ще те накарам да се пожертваш за мене.“

Един от учителите на Индия размишлявал един ден върху делата на Брама. Близо до едно дърво висяла люлчица, в която спало детето на една бедна вдовица. Тя оставила за малко време детето си само, докато свърши някаква работа. В това време една кобра се приближила към люлката. Индусът започнал да мисли: „Кобрата може да ухапе детето. Какво трябва да направя аз в дадения случай? Ако убия кобрата, ще спася детето, но аз нямам право да се меся в Божиите работи. Бог създаде и детето, и кобрата. Следователно Той има грижа за тях.“ Докато размишлявал как трябва да постъпи, кобрата повдигнала главата си нагоре и ухапала детето, което веднага издъхнало. След години индусът умрял и като се явил пред Господа да даде отчет за делата си, Той го попитал: „Защо не уби кобрата, за да спасиш детето на бедната вдовица? Ти мислеше, че ако вземеш участие в тази работа, ще те обвинят в намеса в Моите планове. Като остави кобрата да ухапе детето, ти мислеше, че ще изпълниш Моята воля. Нямаше ли да изпълниш Волята Ми, ако беше убил кобрата? Понеже не разбра каква беше Волята Ми, ще те изпратя пак на Земята, за да научиш законите и да знаеш как да постъпваш. Не можа ли да кажеш на кобрата тебе да ухапе, а не детето? Така поне щеше да приложиш закона на жертвата.“

Някои хора минават за миролюбиви, но само когато се натъкват на злото. По отношение на злото човек може да не му се противи, но не може да бъде миролюбив. Как ще бъдеш миролюбив към него, ако то иска да ти се наложи? Как ще бъдеш миролюбив към доброто, ако и то пожелае да ти се наложи? Който се оставя на злото и на доброто да му се налагат, те да упражняват насилие върху него, той е отговорен и в двата случая. И злото, и доброто трябва да се проявяват по закона на Любовта. И злото може да говори меко, както доброто. Ако иска да каже на някого, че не постъпва добре, то може да му го каже меко, с тих, спокоен глас. Някой се извинява, че не може да говори меко, защото страда, боли го нещо. Болката и страданието са причинени повече от страх, отколкото от нещо, което много ви измъчва. Ако наистина болката ви е голяма, турете ръцете си на болното място, съсредоточете мисълта си и кажете: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Като чуе, че говорите за вечния живот, болката ще се изплаши и ще ви напусне. Ще кажете, че само лекарят може да ви помогне. Щом мислите така, идете при лекар. И лекарят предава нещо на болния и усилва вярата му. Който отива при лекар, дължи му нещо, трябва да се изплати. Изобщо всички хора, които дохождат при вас, все ви дължат нещо. Когато отивате при тях, вие им дължите нещо.

Мнозина искат да знаят ще се познават ли в другия свят. Без любов хората не могат да се познават. Дето е Любовта, там е познаването. За да познаеш човека, ти трябва да го обичаш. Детето познава майка си, защото взема нещо от нея. Като я познава, същевременно то я обича. Ученикът обича учителя си, понеже учителят му дава нещо. Всички хора обичат Слънцето, понеже вземат нещо от него. Хората обичат плодовете, защото получават нещо от тях. Следователно човек познава всички неща, които му дават нещо. Невъзможно е да те познава някой, ако никога нищо не си му дал.

И тъй, като заболеете, не се страхувайте, но турете ръцете си на болното място и кажете: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. Това е живот вечен, да позная Любовта, Мъдростта и Истината. Това е живот вечен, да позная, че Бог е Дух, Който царува навсякъде.“ Ще кажете, че това е заблуждение. Не е ли заблуждение да вярваш в горчивия цяр или в инжекцията? И лекарите помагат на хората, те са придобили изкуството да лекуват болни, но добре е покрай тази работа да им проповядват хигиена на здравето. В едно отношение лекарят е голям моралист. Той знае причините на болестите и ако някой се оплаче от болки в краката, ще му каже: „Краката те болят, защото риташ много. Престани да риташ и болките ще минат.“ – „Боли ме устата, ранички имам вътре.“ – „Престани да говориш криви, изопачени работи, и раничките ще минат.“ – „Оглушах, не чувам добре.“ – „Не давай ухо на лошите думи и слухът ти ще се възстанови.“ – „Очите ми отслабнаха.“ – „Възлюби Истината и очите ти ще се усилят.“ Когато възлюбят Истината, хората влизат в реалния свят, дето нещата са вечни и истинни. Докато живеят в нереалния, в преходния свят, те са в сянката на Истината. Стремете се към реалността, за да придобиете истинския живот, истинското знание и истинската свобода.

Какво ще правят онези, които са в есента на живота? – Ще събират плодовете си. За себе си ли ще ги задържат, или ще дават от тях и на другите? Вижте какво прави изворът. Той пои растения и животни, малки мушици и бръмбарчета, но въпреки това продължава пътя си с цел да се влее в морето и там да даде нещо от себе си. Човек не трябва да се задоволява само с едно добро. Много добрини трябва да направи той и да не изпуща случаите за правене на добро. Само да се говори за доброто, това още не значи правене на добро. Да се говори за Истината и да се прилага Истината – това са две различни неща. Да се страхуваш от хората и да се страхуваш от Бога – това са две различни неща. Последният страх е естествен, а първият – неестествен. Хората се страхуват и от смъртта и често си задават въпроса: „Къде ще отида, като умра?“ – Няма къде да ходиш. Къде отива житото, когато излезе от хамбара? – В земята. Като израсте и даде плод, пак отива в хамбара. Къде се чувства житното зърно по-добре: в хамбара или в земята? В хамбара то е спокойно: няма влага, дъжд, няма противоречия. В земята житното зърно е изложено на големи противоречия, но тук именно то расте и се развива. Божественият живот се проявява чрез противоречията. Следователно който търси щастието, нека влезе в Божествения хамбар. Там условията за живот са леки. Само едно е лошото, че ще бъдеш потиснат: мястото е тясно и всички ще се трупат едни върху други. Който иска да бъде нашироко, да отиде на Божествената нива. Там го очакват страдания и противоречия: ще плаче, ще вика, докато се примири, но поне ще расте, ще се развива и плод ще даде. Това показва, че човек е в правия път на живота. Който иска да се учи, ще напусне хамбара и ще се посее на Божествената нива, за да получи Божието благословение.

Сегашните хора страдат, оплакват се от живота, но те не знаят, че страданията им се дължат на неразбиране на нещата. Те са объркали местата им и като не знаят къде да ги турят, страдат. Мястото на житото през зимата е в хамбара, а през пролетта – на нивата. Посеете ли житото през зимата, то нищо няма да роди. Същото се отнася и до Словото. Ако Словото не се приложи на своето място, не може да внесе мир в душата на човека, нито светлина в ума и радост в сърцето му. За това Слово казваме, че му липсва нещо. Всяка дума, казана не намясто и навреме, измъчва и обезнадеждава човека. Защо трябва да кажете на някого, че не е добър? – Всичко, създадено от Бога, е добро. Следователно и човек е добър, но като музикант, в дадения случай, не свири добре. Той има хубава цигулка с доброкачествени струни, добър лък, добър професор, прилежни другари, но има нещо, което не задоволява неговия професор. Не може ли да свири повече и да научи урока си добре? Да живееш, това е велико изкуство. Човек трябва да се научи да живее правилно, според изискванията на това изкуство. Ако не живеете добре, за какво ще ви обича Бог?

За какво младият момък обича момата? – За очите ѝ, за носа, за веждите, за устата или за фигурата ѝ? – Все ще намери нещо хубаво в нея, за което ще я обикне. За какво момата обича момъка? – За нещо хубаво в него. Ако е болен, той ще търси лекар – не се интересува от моми, но и момите не се интересуват от него. Ако човек не обича Любовта, Мъдростта и Истината, и Бог няма да го обича; ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича. Защо никой не го обича? – Защото нищо не може да направи. Да се радваме, че можем да се движим, да отидем на планината, да посетим някой чист извор, да срещнем някой свой приятел. Да се радваме, че учим, че придобиваме знания. Да се радваме, че можем да работим, да влезем във връзка със своите ближни.

Като се говори за работа, някои мислят, че работа има само на Земята. Не, човек работи и на този, и на онзи свят. Който отиде на онзи свят, трябва да е изработил нещо и да занесе изработеното със себе си, за да разберат каква нова работа да му дадат. Всеки човек представя нещо от себе си. Някой изобразява плод, друг – извор, трети – ноти, по които може да се изпее или изсвири някаква песен. Каквато форма да представя човек, важно е тя да бъде красива – да обърне внимание на съществата от възвишения свят. Ангелите обичат красиви души. Ако твоята душа не е облечена с красива дреха, как ще се явиш в ангелския свят? Там не приемат голи хора – всеки трябва да бъде облечен. Някои религиозни мислят, че като отидат на онзи свят, Христос ще ги облече. Всеки сам ще облече своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух, и то с дрехи от най-красива и фина материя. Да мисли човек, че Христос ще го облече, т.е. ще го спаси, това е криво разбиране. Спасява се само онзи, който е готов да работи. Като отиде на онзи свят, човек трябва да занесе нещо. Плод се иска от всеки човек.

Какво занесе блудният син, като се върна при баща си? Той напусна бащиния си дом от гордост, че не искаше да го ръководят други. Той си въобрази, че е голям и сам може да се управлява. Влезе в широкия свят и там се изгуби. Като разбра какво нещо е светът, върна се при баща си с плод в ръка и каза: „Татко, живях при тебе като твой син, но не разбрах любовта ти. В главата ми се роди идеята да те напусна, да отида в света, там да приложа онова, което зная. Обаче светът ме погълна, аз влязох в него, окалях се, пропилях всичкото си богатство и сега се връщам при тебе да се уча. Не искам да ме приемеш като твой син; приеми ме като един от твоите последни слуги, да ходя на нивите, да ора и да копая.“ Тогава баща му го целуна, прегърна го и го облече в нова премяна. Той бил доволен, че синът му донесе един добър плод – смирението.

Мнозина се стремят към онзи свят с надежда, че ще ги посрещнат ангели с венци на главата и с китари в ръце, с песни и музика. Как ще ви посрещнат ангелите, това е тяхна работа. Как ще ви посрещне Бог, и това е Негова работа. За всеки човек е определено как ще го посрещнат. Това зависи от вас, от това, което носите в себе си. Лесно се туря венец на човешката глава, но преди всичко човек трябва да е приготвил нещо за своя венец, за своята красива дреха. Без любов и без обич няма спасение. Без любов никаква дреха не може да се изтъче. Любовта и обичта са мощни сили, с които Божият Дух работи. Красива е дрехата на безсмъртието, но тя трябва да се тъче с любов и с обич.

Днес всички очакват идването на Христа. Те казват, че само Христос може да оправи света. Преди две хиляди години Христос беше на Земята, но не оправи света. И днес пак няма да го оправи. Защо? – Хората очакват оправянето и спасението на света по магически начин, без някакво усилие от тяхна страна. Когато дойде на Земята, Христос ще обърне нещата наопаки. Силните, които са разчитали на силата си, ще ги направи слаби, а слабите – силни. Какво са направили хората за Господа, че очакват от Него спасение? Ще кажат някои, че познават Господа. Това не е достатъчно. Те Го познават дотолкова, доколкото интересите им се задоволяват. Сегашният свят е пълен с пчели, които жилят. Щом жилят, те не могат да работят. Такива пчели са стражари на кошера. От кого пазят кошера? – От крадци и разбойници. Те се страхуват да не дойде някой отвън, да вземе меда им. Според мене истински работници са онези, които дават меда си доброволно. Те работят за Бога и от нищо не се страхуват. Лесно се вади мед от пчелите, но колко хора като пчелите са събирали соковете на Любовта, на Мъдростта и на Истината и са ги вложили в душата си? Колко хора са вложили соковете на знанието, на свободата и движението в своята душа? Който не е вложил нещо ценно в душата си, постоянно се оплаква, че душата му е празна. Ако душата му е празна, нека я отвори за Любовта, за Мъдростта и за Истината. Любовта ще внесе в него живот и движение, Мъдростта – знание и светлина, а Истината – свобода. Любовта ще вложи в душата му милосърдието – да помага на ближния си като на себе си.

Някои казват, че искат да бъдат Синове Божии. Само онзи може да бъде Син Божий, който е проводник на Божията Любов. Той може да бъде и ученик, и учител; той може да бъде и майка, и баща. Докато не стане проводник на Божията Любов, човек нищо не може да постигне. Каквото придобие, скоро ще го изгуби. Христос казва: „Както Ме Отец възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Който люби, той придобива знания и помага на другите.

Често хората се запитват какъв е смисълът на човешкия живот. Отговорът е прост: човек живее, за да си изработи права и чиста мисъл, да облагороди сърцето си и да усили волята си. Чистата и права мисъл изключва всякакви тревоги и безпокойства. Защо трябва човек да се безпокои от това, което става в света? Бог царува в света. Какво страшно има тогава? Вярвайте в живота, а не в неговите сенки. Вярвайте в радостите и страданията като носители на Божиите блага. Страданията представляват плодове на корените на живота, а радостите – плодове на клоните. Човешката душа е градината, в която тези плодове зреят. От време на време Бог поглежда към тези плодове и се весели. Хората пък се радват на плодовете, които зреят в душите им. Като се погледнат едни други, те се радват на това, което са изработили. Достатъчно е да погледнат към някое красиво ухо, за да разберат, че този човек е умен. Красивата уста пък говори за любовта в човека; красивите очи – за истината, която работи в него; красивият нос – за разумността; красивата брада – за силната воля; красивото чело – за способностите, които човек е развил.

Какъв човек е този, който се е прегърбил от условията на живота? Здрави, бодри, работоспособни хора са нужни на света. Това изисква новата религия. Каква религия е тази, която не може да подмлади човека? Каква старост е тази, която не може да използва условията на възмъжаването, на юношеството и на детинството? Старият трябва да носи благата на всички възрасти в себе си и да ги предава на младите. Благата на човешкия живот трябва да се предават от един човек на друг, да се създава движение. Понеже влизате вече във възмъжаването, вземете благата на вашата възраст като плодове и ги принесете в жертва пред олтара на Бога: да се весели, че има хора, които и при тежките условия на живота могат да Му служат. Цялото Небе и цялата Земя се радва на онези, които служат на Бога с любов.

Както Ме Отец възлюби, така и Аз ви възлюбих. Така казва Христос. Нека всеки от вас каже: „Както ме Отец познава, така и аз Го познавам. Както Той изпълнява нашите желания, така и ние да изпълняваме Неговата воля.“

26-та беседа от Учителя, държана на 20 септември 1942 г., 5:00 ч., София – Изгрев